Панагюрското златно съкровище отива за пръв път в Лувъра, чрез измама.

„Епопея на тракийските царе – археологически открития в България“

Но има нещо смущаващо, което кратичко се нарича лъжа.

Панагюрското Златно Съкровище не е археологическо откритие.

Панагюрското златно съкровище не е археологическа находка, защото съгласно определението на чл.2а от ЗКН съкровището не е археологически обект по смисъла на чл.146, ал.1от ЗКН , за който обект основен източник са теренни проучвания. Според определението на чл.53 от ЗКН археологически са движимите вещи, които са обект на археологията.

      Братя Дейкови никога не са били археолози и не са извършвали теренни проучвания . Те са открили случайно съкровището в частна нива, собственост на сем.Топалови, която никога не е отчуждавана и е върната в реални граници, и съгласно чл.16 от Закона за старините,  те ВИНАГИ  СА  БИЛИ  ЕДИНСТВЕНИ ЗАКОННИ  СОБСТВЕНИЦИ  НА  ПАНАГЮРСКОТО  СЪКРОВИЩЕ.