УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,

            На 27.10.2010г. подадох заявление за достъп до обществена информация  до Министъра на културата с вх.№ 97-00-0021/27.10.2010г. съдържащо ясно формулирани въпроси в девет точки. В продължаващата две години преписка №97-00-0021,  Министерството на културата многократно грубо нарушава ЗДОИ, като всички нарушения са описани подробно в кориците на дела №827/2011 и 7508/2011. И до този момент няма нито един документален отговор относно статута, собственоста и начина на придобиване на Панагюрското Златно Съкровище от Република България.

            Тук е мястото ДЕБЕЛО ДА ПОДЧЕРТАЯ, че няма законови основания Панагюрското Златно Съкровище да се счита за изключителна държавна собственост, тъй като НЕ Е открито при теренни проучвания /археологически разкопки/. Подробна обосновка по този въпрос с включени доказателствени материали, е изложена в кориците на Дело №7508/2011г.  с вх.№ 29.09.2011/16,05h.

В решенията и по двете дела е налице неправилно обосноваване,  като мотивите ми са изложени в Касационна жалба с вх.№714/12.01.2012г. и следва Решенията да бъдат отменени, като съобразно чл. 227 ал.1 съда трябва да реши делото по същество.

Пороците на съдебните решения са следните:

1.     Съдът неправилно е приел в решението си, че с отг. изх. №97-00-0021/10.11.2010г. министърът на културата коректно е изпратил запитванията по т. 3,4,5,6,7 в РАМ-Пловдив и ИМ-Панагюрище. Исканата информация за статута, собствеността и движението на културната ценност се създава, разрешава и съхранява в Министерството на културата и то е длъжно да я съхранява безсрочно в регистри /съгласно ЗПКМ и ЗКН/, следователно според чл.3 ал.1 от ЗДОИ министерството има задължение да отговори документално обосновано на поставените въпроси в заявлението за достъп до информация по ЗДОИ
вх.№97-00-0021/27.10.2010г..

2.     В Решение №6050/2011 и Решение №38/03.01.2012г , без надлежна документация съдът неправилно приема, че Панагюрското Златно Съкровище е заведено в НИМ-София през 1974г.
На 04.04.1974/07.04.1974г. съкровището е иззето от РАМ-Пловдив, но е заведено в НИМ-София в книгата за временни постъпления на 10.08.1982г.
с №ВКП 4362/1-9 и незаконен Акт №857/10.08.1982г., в който са вписани грешни инвентарни номера и за който акт няма надлежна заповед за извършване на приемо-предаване. За осемгодишния междинен период няма данни кой е стопанисвал съкровището и къде се е намирало то. /Документите са приложени в Дело №7508/2011 и са на разположение на съда, но не са взети под внимание.
В процеса на съдебно производство е изготвен протокол с невярно съдържание от заседание по Дело №7508/2011 на 29.09.2011г./

3.     В Решение №6050/2011 и Решение № 38/2012 съдът неправилно се обосновава  на чл.91 от ЗКН,  в който не се  говори за идентификация на движима културна ценност, а за отдаване на концесия на НЕДВИЖИМИ културни ценности. Следователно и в двете съдебни решения Е НАЛИЦЕ НЕПРАВИЛНО ОБОСНОВАВАНЕ.

4.     В Решение №6050/2011 съдът неправилно се обосновава на чл. 92 от ЗКН, в който се говори за теренни проучвания, нямащи връзка с делото.

5.       Съдът неправилно приема, че не съществува задължение за извършване на  идентификация на Панагюрското Златно Съкровище и това е причината исканата информация да не се съхранява в Министерството на културата и да не може да бъде предоставена.
В делото се иска достъп до информация за вече идентифицирана културна ценност, на която би следвало да се водят регистри и научен архив с безсрочно съхранение на документацията съгласно ЗПКМ и ЗКН.

6.       Съдът неправилно приема, че съгласно чл.46, ал.1 от Закона за Националния архивен фонд, срокът за запазване на документите е 20 години.
Според ЗПКМ, Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата и ЗКН, ВСИЧКИ ДОКУМЕНТИ СВЪРЗАНИ С КУЛТУРНАТА ЦЕННОСТ СЕ СЪХРАНЯВАТ БЕЗСРОЧНО в научния архив  и регистрите, и следва да са достъпни по ЗДОИ.

            Накратко ще повторя и нарушенията на ЗДОИ от страна на Министъра на културата при преписка с №97-00-0021:

1.      Забавяне на отговорите и препращането на запитвания по ЗДОИ.

2.      Подмяна и манипулиране на документи, дати и входящи номера по преписка №97-00-0021.

3.      Необосновано заличаване на съществени данни в предоставените документи без посочени основания в решенията, което води до фактическо непредоставяне на исканата информация по ЗДОИ.

4.      Непредоставяне на искана информация с твърдение, че тя не се съхранява съгласно Закона за държавния архивен фонд, при положение, че ЗПКМ (отм.) и ЗКН задължават безсрочно съхранение на изискваните в преписката документи и предоставянето им по ЗДОИ.

5.      Непредоставяне на документи от регистри на културната ценност, които се съхраняват безсрочно.

6.      Неравнопоставеност на желаещите достъп до информация.

            След десетките взаимно изключващи се отговори по ЗДОИ от страна на Министъра на културата, предоставената информация е минимална и противоречива. Констатирани са много закононарушения при водене на научен архив, научен паспорт, изработване на копия и реплики на културни ценности и са извършени стопански престъпления, на които Прокурора по делото не е обърнал внимание.

Фактът, че Панагюрското Златно Съкровище е вписано в различните инвентарни книги с различни инвентарни номера и различни размери, по никакъв начин не бе разгледан нито от СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ, нито от  ПРОКУРОР Любка Стамова. Съпоставка с разликите в размери и тегло на предметите от съкровището при различни вписвания в основни документи, са приложени в кориците на Дело 827/2011г.

           Ново доказателство за поредният отказ за достъп до обществена информация от страна на Министъра е неизпълнението на Решение №38/2012г. по Дело 7508/2011г. в частта му касаеща ТОЧНИЯ брой на копията на Панагюрското Златно Съкровище от 1950г. до 2010г. (ЖАЛБА ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ вх.№2094/03.02.12г.)
В кориците на Дело №7508/2011г. с вх.№29.08.2011г. съм приложил документална извадка, разглеждаща подробно точния брой документално доказани копия на Панагюрското Златно Съкровище и допуснатите груби нарушения от страна на Министъра на културата и подчиненото му ведомство при възпроизводството им. Тъй като ПОКУРОРЪТ по Дело 7508/2011г. Любка Стамова  не разгледа този въпрос, бях принуден да подам сигнал до Главния прокурор на РБ с вх.№ 12902/24.10.2011г.  В него подробно са разгледани всички документални доказателства, нарушения и точния брой копия (минимум шест при максимално разрешени от ЗКН три) на Панагюрското Златно Съкровище.

          По този въпрос държа да отбележа, че законите имат и реверсивно действие т.е. в конкретния случай според Закона за културното наследство единствено Министъра на културата може да разрешава копия на културна ценност, но и единствен може да постановява тяхното бракуване,  унищожаване или промяна в статута им с изрична министерска заповед.Такова право няма никой друг орган в държавната администрация.

Т.е. за всяко изработено копие, което Министъра на културата твърди, че вече не е такова, би следвало да се предостави пред уважаемия СЪД Министерска заповед за промяна в статута, бракуване или унищожаване.

Според чл.177 ал.2 от АПК актовете и действията на административен орган, извършени в противоречие с решение на съда са нищожни. Позовавайки се на нищожността на отговор
№97-00-0021/26.01.2012г.  за броя на копията, в който умишлено и в изгода на административния орган не са споменати документално доказани пред съда изработени в периода 1950/2010 копия,  моля уважаемия съд да я обяви и да включи отново в решението си задължение към Министъра на културата да отговори на т.8 от заявлението за достъп до обществена информация за броя на копията от 1950г до сега.

В заключение, моля уважаемия съд да обяви Решение №6050 по Дело 827/2011 и Решение №38/2012 по Дело №7508/2011 по описа на ВАС за неправилни поради  необоснованост и да реши делото по същество.

Държа също да получа адекватен и обоснован отговор от Министъра на културата, поставен от мен в точка шест от Заявление за достъп до обществена информация с вх.№ 97-00-0021/27.10.2010г. - Кой и на какво основание е собственик на Панагюрското Златно Съкровище?