ИСК ЗА ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕ № 5423/22.04.2014 по АДМИНИСТРАТИВНО

ДЕЛО №914/2014 Петчленен състав - I колегия

Моля, на основание чл.237, чл. 239(1)  от АПК, да бъде обявено за неправилно РЕШЕНИЕ 5423/14 по Дело №914/2014-Петчленен състав - I колегия.
    Прилагам ново писмено доказателство по делото, с което доказвам,  че към 1956г. е налично  РЕШЕНИЕ ПО ГРАЖДАНСКО ДЕЛО, установяващо частната собственост преди 1956г. на терена, на който е открито Панагюрското Златно Съкровище. Преписката е заведена в Министерски съвет на Република България под №-I-23290/1957г.  С това частната собственост на нивата на сем.Топалови е окончателно и безспорно установена от 1949г. до 1956г.  

   Позоваването на чл. 14 от Закона за старините от страна на министерството на културата, като основание за придобиване на Панагюрското Златно Съкровище и отказ от регистрация на същото като частна колекция, по Решение без номер с
изх.№94-00-0176 от 03.04.2013г. на МК на РБ за ОТКАЗ НА РЕГИСТРАЦИЯ на Панагюрското златно съкровище, с притежание законните наследници на братя Павел, Петко и Михаил Дейкови и Георги Недков Топалов, е НЕЗАКОННО и НЕОБОСНОВАНО.

Всички доказателства от поземлените регистри, доказващи безусловно частната собственост на терена, на който е открито съкровището, са приложени в кориците на Дело 914/2014 на 06.03.2014

Уважаеми г-да Върховни административни съдии.

   Отправям жалба до Вас, защото имам правен интерес за обжалване и правен интерес за това, че са нарушени правата ми на собственост и наследяване от отговора на министъра на културата от писмо-решение без номер от 03.04.2013г. на МК на РБ.МОЛЯ това решение да бъде обявено за НЕПРАВИЛНО, НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, НЕОБОСНОВАНО и да бъде прогласена неговата НИЩОЖНОСТ като оспорен административен акт и го ОТМЕНИТЕ  ИЗЦЯЛО.

НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА 

И 

ПИСМЕНИ БЕЛЕЖКИ

Уважаеми Върховни административни съдии,

   Настоящото съдебно заседание е възбудено въз основа на документ №407/02.12.1957г.  Околийски народен съвет Панагюрище– цитирам:

„От направената проверка установихме, че действително въпросната нива е ползвана неправомерно от Околийския промишлен комбинат, преди 1956г. за което време Вие сте го осъдили да Ви изплати обезщетение...“

   Като ново доказателство прилагам  заверена ДЕКЛАРАЦИЯ от 20.06.1949г., в която под номер четири е посочен имотът в местност „Мерул“-4,5дка.,  придобит чрез покупка с нотариален акт. Тази декларация е подадена от наследник на Георги Топалов-Дида Топалова,  пет месеца преди във въпросният частен имот да бъде открито случайно Панагюрското Златно Съкровище.

„ЗАКОН ЗА СТАРИНИТЕ“ - Чл.16. Откритите в частни имоти движими старини принадлежат на намервача, ако той е собственик на местото, дето те са намерени. В противен случай те принадлежат по половина на собственика на местото и намервача.

   Представям ново доказателство(стр.10/11), с което потвърждавам вече доказаната пред три и петчленен състав, частна собственост към 08.12.1949г. на имота в който е открито  Панагюрското Златно Скъровище - заверено копие от Книгата с присъди на Народен съд гр.Панагюрище-две страници, с което чрез протекло ГРАЖДАНСКО ПРОИЗВОДСТВО по ДЕЛО№967/21.09.1956г. доказвам пред Вас, че процесното Решение без номер с изх.№94-00-0176 от 03.04.2013г. на МК на РБ за ОТКАЗ НА РЕГИСТРАЦИЯ на Панагюрското златно съкровище  като  частна колекция, е документ с невярно и подвеждащо съдържание, за което зам.мин. Д. Данаилова следва да понесе съответната отговорност по ГПК - Глава IX Документни престъпления.

   Уважаеми Върховни административни съдии,

   Моля, да отмените изцяло и РЕШЕНИЕ №5423 от 22.04.2014 по ДЕЛО №914/2014, като НЕПРАВИЛНО, НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО, НЕСЪОБРАЗЕНО  С ФАКТОЛОГИЯТА  И  ВЛОЖЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО!

   На 03.04.2013г. неупълномощената по чл.102, ал.3, пр.1 във връзка с чл.2  и  чл. 103 ЗКН зам.мин. Деяна Данаилова, издава фактически необоснованото, издадено от неоправомощен орган, противозаконно постановено Решение без номер с изх.№94-00-0176 от 03.04.2013г. на МК на РБ за ОТКАЗ НА РЕГИСТРАЦИЯ на Панагюрското златно съкровище  като  частна колекция, с притежание законните наследници на братя Павел, Петко и Михаил Дейкови и Георги Недков Топалов.

   Тя твърди, в горепосоченото РЕШЕНИЕ, че съкровището е намерено на държавна земя и в тази връзка е вписано законно в РАМ-Пловдив, с което отказва регистрация на частна колекция, без да приложи заповед за делегирани правомощия за произнасяне и без мотиви, и доказателства.

    В хода на делата се установи, че по същество процесното Решение без номер с изх.№94-00-0176 от 03.04.2013г. на МК на РБ за ОТКАЗ НА РЕГИСТРАЦИЯ на Панагюрското златно съкровище  като  частна колекция, е документ с невярно и подвеждащо съдържание, за което зам.мин. Д. Данаилова следва да понесе съответната отговорност по ГПК.

    По-късно, след представяне на ЗАПОВЕД № РД 09-124/01.04.2013г.-(МК) се оказа, че липсва изрично оправомощаване от министъра на зм.мин Д. Данаилова за произнасяне по регистрация на частна колекция, а максималната финансова отговорност делегирана на зам.мин. Деяна Данаилова е 5000лв./пет хиляди лева/,  която отговорност е приета за достатъчна от три и пет членен състав на ВАС.

   Съгласно Закона за културното наследство, регистрацията на колекцията и свързаните с това действия, по чл.102, ал.3, пр.1 във връзка с чл.2  и  чл. 103 ЗКН се извършват от министъра на културата или изрично оправомощено от него лице.

   Въпреки  вложените в кориците на делото доказателства от поземлените регистри на гр. Панагюрище, за частна собственост на терена на който е открито съкровището, съдебния състав по дело 914/2014г. преценява, че е необходимо гражданско производство доказващо тези факти.

   С приложения на 16.06.2014г. нотариално заверен документ от оригинал, е видно, че такова производство е протекло през 1956г. и е установена чрез граждански процес частната собственост преди 1956г., на земята на която е открито съкровището.

   От това отново следва, че Решение без номер с изх.№94-00-0176 от 03.04.2013г. на МК на РБ за ОТКАЗ НА РЕГИСТРАЦИЯ на Панагюрското златно съкровище  като  частна колекция, с притежание законните наследници на братя Павел, Петко и Михаил Дейкови и Георги Недков Топалов,  подписано от неупълномощената зам.мин. Деяна Данаилова, е документ с невярно и подвеждащо съдържание, издаден от неоправомощен орган съгласно Закона за културното наследство, засягащ личните ми права на собственост и наследяване, гарантирани ат Конституцията на Република българия, Закон за старините чл.16  и Закона за собствеността.

   За това си действие отговорното лице, зам.мин. Деяна Данаилова, носи наказателна отговорност  по Наказателен кодекс - Глава IX Документни престъпления, чл.308 и следващите.

   Въпреки писмено отправените доказателствени искания в шест точки /виж ДЕЛО 914/2014г./ към Министъра на културата и пред съдебния състав в заседание по ДЕЛО №914/2014г.  те не са изпълнени, а съдебния състав приема без вложени доказателства, че земята е била държавна и оставя в сила решението за отказ за регистрация на частна колекция на тричленен състав, като с това си действие легитимира документ с невярно и подвеждащо съдържание решение без номер от 03.04.2013г. на МК на РБ, подписано от зам.мин.Деяна Данаилова, в противоречие с чл.2; чл.3 и чл .155 от Закона за съдебната власт.
   За морални норми няма да говорим.

   Отправям МОЛБА до Вас, да прецените по тежест извършените нарушения, и документни престъпления, защото имам правен интерес за обжалване и правен интерес за това, че са нарушени правата ми на собственост и наследяване от отговора на министъра на културата от писмо-решение без номер от 03.04.2013г. на МК на РБ, подписано от зам.мин.Деяна Данаилова.

   МОЛЯ това решение с изх.№94-00-0176 от 03.04.2013г. да бъде обявено за НЕПРАВИЛНО, НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, НЕОБОСНОВАНО и да бъде прогласена неговата НИЩОЖНОСТ като оспорен административен акт с невярно и подвеждащо съдържание и го ОТМЕНИТЕ  ИЗЦЯЛО, прилагайки  цялата силата на закона!

   От съдебния състав по ДЕЛО №914/2014 в противоречие с чл. 152 ГПК, не са взети под внимание и самопризнанията на ответника по делото, изложени в отговор на доказателствено искане в съдебно заседание на 21.10.2013 година по ДЕЛО № 12389 -ВАС по описа за 2013 година,  докладвано от съдията ЖАНЕТА ПЕТРОВА.

   Цитирам:

   „Нямаме данни за археологически разкопки върху терена. Няма акт за държавна собственост.“

   За установяване на фактологията по делото е представено доказателствено искане в шест точки с вх №97-00-0021/27.01.2014г. и по ДЕЛО№914/2014 от дата 27.01.2014г.

   На 28.01.2014г. с резолюция за изпълнение в седемдневен срок е представено на ответника по делото.

   На 10.02.2014г. е депозирано напомнително писмо до докладчика и ответника по делото за изпълнение на съдебно разпореждане-представяне на документи по писмено доказателствено искане от 27.01.2014г.

   На 21.02.2014г. е подадена жалба към докладчика по делото и инспектората към ВСС за неипълнение на съдебно разпореждане от страна на отвентика по делото.

   На 03.03.2014г. е подадена жалба до инспектората на ВСС, докладчика и ответника по делото, за неизпълнение на доказателствените искания-няма определение по хода на делото в нарушение на ГПК.

   Въпреки писменото доказателствено искане с вх №97-00-0021/27.01.2014г и по ДЕЛО№914/2014 от дата 27.01.2014г.,  което не бе изпълнено и този факт е отбелязян в протоколите от заседания, съдебня състав даде ход на делото.

   Понятието "археологически обект", което сега е приложимо, е ясно и недвусмислено дефинирано в чл. 146, ал.1 от ЗКН, (редакцията след изм., ДВ, бр. 54/2011 г.):
   "Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания (археологическите разкопки)."

   Безспорно е, че съгласно това легално определение на понятието "археологически обект",  Панагюрското Златно Съкровище не е археологически обект, защото е случайна находка на частна земя и според действащия към момента на намирането му  08.12.1949г. Закон за старините - чл.16, е частна собственост.

   Произнасяйки се, министъра на културата и съдебните органи, респективно прокуратурата, е необходимо, когато характеризират вещта, която считат за "археологически обект", да докажат, че са налице трите кумулативни елемента, изброени в легалното определение в чл. 146, ал.1 от ЗКН.

   Т.е. трябва да са налице безспорни доказателства, че вещта е материална следа от човешка дейност, на следващо място тази вещ, следва да е от минали епохи.

   Третият елемент от легалното определение, дадено в чл.146, ал.1 от ЗКН, императивно изисква, да са налице безспорни доказателства, че тази вещ е открита в земните пластове или на повърхността, на сушата или под вода, но само в резултат на теренни археологически проучвания. Липсата дори на един от изброените по горе елементи изключва вещта от обхвата на "археологическите обекти"

   Отсъствието на който и да е от очертаните в цитираният текст на закона същностни белези, какъвто е настоящия случай, сочи на невъзможност Панагюрското Златно Съкровище да се определи като „археологически обект“.

   Доказване на третия комулативен елемент, като атрибутивен белег, а именно, че вещта е придобита в резултат на теренни археологически разкопки, е възможно само с данни и документи за проведени архелогически разкопки (теренни проучвания) върху терена, който е частна собственост на наследниците на Георги Недков Топалов, към дата 08.12.1949г.-датата на откриване на съкровището.

   Такова е и моето писмено доказателствено искане в т.2 от 27.01.2014г. по делото.

   Такива документи не са представени от ответника и не съществуват.

   Тук е мястото да се спомене, че освен императивното изискване да бъде надлежно доказано (а не само твърдяно, както е в РЕШЕНИЕ – № 15959/02.12.13г. по адм.дело № 12389/2013г.,  трето  отделение, по описа на ВАС) наличието и на трите кумулативни предпоставки, изброени в нормата на чл.146, ал.1 от ЗКН, при характеризиране на дадена вещ като "археологически обект", такова задължение произтича и от разпоредбата на чл.1, п.2,т.ii на Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство (ЕКОАН, Обн. ДВ. бр.70/10 август 2004 г.): "за които основните източници на информация са разкопките или находките, както и останалите методи за изследване на човечеството и свързаната с него среда".

   Съпоставяйки двете норми, тази на чл. 146, ал.1 от ЗКН и особено тази на чл.1, п.2, т.ii на ЕКОАН, можем да изведем само един извод и той е, че обект на двете норми са предмети, които, дори безспорно да са антични, ако липсват безспорни доказателства за техния произход в резултат на теренни археологически проучвания, респективно разкопки, нямат качеството на "археологически обект".

   Т.е.  Панагюрското Златно Съкровище не е“археологически  обект“ съгласно легалната дефиниция на ЗКН и ЕКОАН и не е изключителна публична държавна собственост съгласно чл.2а от ЗКН.

   Анализът на относимите нормативни текстове установява, че теренните проучвания са специализирана дейност, която е подложена на разрешителен режим и се свежда до извършване на археологически разкопки, осъществявани от специалисти археолози при условията, способите и параметрите указани в разрешението на министъра на културата или оправомощено от него лице.

   По настоящото дело не съществуват положителни доказателства, от които да се установи, че Панагюрското Златно Съкровище е намерено при разкопки от археолози. То е открито случайно от частни лица на частна земя.

   Поради това съкровището няма качеството на археологически обект.

   Да се приеме, че информацията за археологическите обекти може да бъде придобита по друг начин, а не само чрез теренни проучвания, означава да се тълкува разширително закона, което от своя страна ще доведе до инкриминиране на вече регистрирани частни колекции на много коректни към обществото и държавата граждани и сужители на Държавна сигурност.

   Едно от съществените ми възражения срещу РЕШЕНИЕ – № 15959/02.12.13г. по адм.дело № 12389/2013г.,  трето  отделение, по описа на ВАС, Което не е разгледано от петчленен състав, се свежда до извода, че Панагюрското Златно Съкровище не е археологически обект съгласно легалното определение на ЗКН чл.146.

   Понятието за културна ценност е легално дефинирано в чл.2, ал.1 ЗКН, като част от културното наследство, което „обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от кутурни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.“

   От нормата на чл.146 ал.1 ЗКН следва, че археологическите обекти са  вид на по-общото понятие за културна ценност. Логиката на законодателната уредба сочи, че всички културни ценности, които са археологически обекти задължително са публична държавна собственост съгласно чл.2а от ЗКН.

   Панагюрското Златно Съкровище не е открито при археологически разкопки, 

то е културна ценност  частна собственост  на  основание чл.16 от Закона за старините и не е археологически обект, следователно не е публична държавна собственост.

   Културните ценности могат да бъдат както държавна, така и общинска или частна собственост. Нещо повече, съкровището, придобито по силата на чл.16 от Закона за старините от Павел, Петко и Михаил Дейкови и собственика на земята на която е открито на 08.12.1949г., е културна ценност, която е частна собственост и никога не е променяла това си качество.

   В тази насока е важно да се посочи, че разглеждания въпрос е бил предмет на специално обсъждане в РЕШЕНИЕ №7 от 29.09.2009г. на Конституционния съд на РБ – бр.80 от 09.10.2009г. В цитираното решение се проследява развитието на правната уредба във връзка с възможността да се придобиват по давност и правото на собственост и наследяване върху вещи представляващи движими културни ценности.

   Освен това с посоченото по-горе решение на Конституционния съд се приема, че „конституционно недопустимо е от позициите на принципа на правовата държава законодателят в последствие да налага неблагоприятни последици за правните субекти, които са действали точно в съответствие със съществуващата нормативна уредба.“  Когато със Закона за старините чл.16, е предоставена възможност на гражданите да придобият собственост върху откритата вещ, не може с последващ закон да се прогласи неприложимост на закона при установяването на правото на собственост върху Панагюрското Златно Съкровище.

   Въпреки липсата на положителни доказателства вложени в кориците на делото за налична министерска заповед за статут „национално богатство“ с посочени номер и дата, тричленния съдебен състав води и тази несъстоятелна теза в нарушение на чл. 2 и чл.3 от Закона за съдебната власт и пледира нейното съществуване.

   Тук е мястото да се спомене, че освен императивното изискване да бъде надлежно доказано (а не само твърдяно, както е в РЕШЕНИЕ – № 15959/02.12.13г. по адм.дело № 12389/2013г.,  трето  отделение по описа на ВАС) наличието на номер и дата на заповед на министъра на културата за предоставяне на статут „национално богатство“ на Панагюрското Златно Съкровище, трябва да се посочат и ред експертни оценки.

   Тоест, без писмено предложение от директора на РАМ-Пловдив, представена министерска заповед и заключение на специализиран експертен съвет, не може да се твърди, че съкровището е национално богатство.

   Такива документи не съществуват в научния архив на пловдивския музей, и не са създавани през изминалите 65 години.

   В кориците на делото са приложени под опис доказателства, че земята на която е открито съкровището е частна собственост, от което следва че към 08.12.1949г. е приложим чл.16 от Закона за старините.

   Същата е върната на наследниците на Георги Недков Топалов в реални граници и без данни за тежести. (виж доказателствените материали от 06.03.2014г.)

   Видно от приложените документи от Общинска служба ”Земеделие” ,
гр. Панагюрище, от Районен съд град Панагюрище и от Община Панагюрище, земята върху, която е открито Панагюрското златно съкровище е частна собственост през целия проследен период от 20.06.1949г. до 2012г.

   От горепосоченото следва, че в съответствие с чл. 16 от Закон за старините (1911г./1969г.) Панагюрското Златно Съкровище е частна собственост и така постановеният отказ за регистрация на частна колекция от страна на министерството на културата е документ с невярно и подвеждащо съдържание.

   Моля, да отмените изцяло и РЕШЕНИЕ №5423 от 22.04.2014 по ДЕЛО №914/2014, като НЕПРАВИЛНО, НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО, НЕСЪОБРАЗЕНО С ФАКТИТЕ ПО ДЕЛОТО, доказващи чрез заверени преписи на документи от поземлените регистри и протекло ГРАЖДАНСКО ПРОИЗВОДСТВО по ДЕЛО№967/21.09.1956г.-приключено на 02.11.1956г, безспорно частната собственост на терена на който е открито Панагюрското Златно Съкровище включително и чрез гражданско производство, в нарушение на чл.3 от Закона за съдебната власт и чл.168 от АПК, твърдейки придобиване на съкровището от страна на Република България на основание чл.14 от Закона за старините, който императивно изисква доказана държавна собственостна земята, на която е открито съкровището!

   Вярвам, с чиста съвест да приложите чл .155 от Закона за съдебната власт!

      * „ЗАКОН ЗА СТАРИНИТЕ“ - Чл.16. Откритите в частни имоти движими старини принадлежат на намервача, ако той е собственик на местото, дето те са намерени. В противен случай те принадлежат по половина на собственика на местото и намервача.

  ТОВА Е ОСНОВАНИЕТО  МИ ЗА ПРЕДЯВЕНИ  ПРЕТЕНЦИИ  ПРЕД МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ  ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ПАНАГЮРСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ, КАТО ЧАСТНА КОЛЕКЦИЯ  НА ИМЕТО НА НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ГЕОРГИ ТОПАЛОВ И ПАВЕЛ, ПЕТКО И МИХАИЛ ДЕЙКОВИ.

РЕШЕНИЕ

№ 12186
София, 15.10.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА