МАРИЦА

Или последвайте линка:
http://www.marica.bg/%D0%B8%D0%B7%D1%87%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BB-%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D1%8A%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%8E%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE!-news198640.html

Изчезнал ключът от витрината с Панагюрското злато! Според закона уникалният сервиз не е археологическо наследство, защото не е открит при археологически разкопки Автор: Павел ЦВЕТАНКОВ, внук на един от откривателите на Панагюрското златно съкровище Интервю на Евелина ЗДРАВКОВА

- Г-н Цветанков, съдът ви попари, окончателно реши, че земята, в която е намерено Съкровището, е била държавна. Как ще продължите борбата?
- Съдът няма нито едно доказателство в подкрепа на това твърдение и не уважи писмените доказателствени искания за набавяне на такива. Произнасянето му противоречи на чл. 2 и чл. 3 от Закона за съдебната власт. Решението е противоконституционно в частта, която засяга частната собственост, както и е в противоречие с член 16 от Закона за старините, на чиято основа е изграден искът на Стефка Ангелова - моята сестра, с която заедно водим борбата за доказване на истината за тракийския сервиз, намерен от нашите дядовци Дейкови.

- Как смятате да продължавате тази битка с институциите?
- Ще продължим да търсим правата си на базата на българското законодателство. Очакваме и наивно вярваме, че съдът ще изпълни Закона за съдебната власт и ще набави доказателства в подкрепа на твърдението, че земята, на която е било намерено Златното съкровище, е била държавна към 08.12.1949 г. До този момент в делото няма нито едно доказателство в подкрепа на това твърдение. А и самият министър Вежди Рашидов, защото делото се води от 2010 г., е отговорил ясно: Министерство на културата не разполага с информация относно статута, собствеността и начина на придобиване от държавата на Панагюрското златно съкровище - цитат от писмо изх.№ 97-00-07/25.03.2010 г., подписано от Рашидов на 25.03.2010 г.

- Оптимист ли сте, че Темида ще отсъди справедливо?
- Съдът умишлено не търси доказателства, а отговорност за решението на съдиите в съдебния състав не може да бъде търсена по реда на българските закони, защото те - съдебният състав, са практически ненаказуеми служители. Те не носят отговорност за решението, под което са се подписали, и за безобразията, които са свършили - в случая не са издирили доказателствени материали, които са поискани писмено по надлежния ред пред съда.

Тълкувайте вие фактите: Как може Висшият административен съд да признае, че няма документи, и въпреки това да реши, че земята, в която е намерен тракийският съд, е държавна. Що за логика? А това е решение на ВАС, при това от седемчленен състав, т.е. най-висшата инстанция. За мен е безумен абсурд!

- А вие, наследниците, имате ли документи в подкрепа на твърдението, че земята е била частна?
- Ние сме нормални хора, предявихме иска, защото представихме документи в съдебното дело, придобити по надлежния ред, от Държавния архив, общините Панагюрище и Пловдив, и държавните музеи. И днес установихме, че те въобще не се споменават в Протокола от заседанието и Решението на съда. Вероятно липсват или въобще не са им обърнали внимание. Но каквато и да е причината, този факт се квалифицира като “укриване на доказателства и данни от съдебния състав в нарушение на чл.2 и чл.3 от Закона за съдебната власт”. Нещо повече. Не се споменава нищо за наличния нотариален акт на тази земя, според който тя е одържавена през 1957 г. (осем години след откриването на съкровището) от община Панагюрище, и после - през 2010 г., е върната в реални граници на наследниците на тогавашния собственик. С цялата си наглост съдът казва, че въпреки всичко земята е държавна.

- Защо Министерство на културата се отказа от борбата, техният представител не се е явил в съда?
- По-интересен момент е, че под отказа се е подписал заместник-министър Митко Тодоров и според заповедта № РД 09-240/11.06.2012 г. таванът на поемане на договорни и финансови задължения на този пост е на максимална стойност до 5000 лева (до пет хиляди лева).

С други думи ВАС оцени Панагюрското златно съкровище - тази безценна българска гордост, на максималните 5000 лв. (пет хиляди лева). Не се чудете... Щом съдът призна като документ по делото заповедта за делегиране на правомощия № РД 09-240/11.06.2012 г. за делегиране на правомощия на заместник-министър Митко Тодоров и тази заповед е достатъчна като аргумент, значи седемчленен състав ВАС оцени Панагюрското златно съкровище на 5000 лв. За първи път в 64-годишната история на съкровището то е оценено. Абсолютно безобразие...

- Как сестра ви прие решението?
- Тя е емоционален човек. И двамата сме учудени, удивени от този документ. Защото и двамата сме потънали в доказване на истината. Какво следва оттук насетне - сезиране на контролните инстанции в Република България. Това са Инспекторатът към ВСС и главният прокурор.

- Какво още имате да им кажете?
- Че съдебният състав - 7-членният състав на ВАС, не е събрал доказателства, поискани в писмен вид, и е нарушил член 2 и 3 от Закона за съдебната власт - основен и задължителен документ, по който трябва да се ръководи съдебната власт. Казано на обикновен език - съдът трябва да изясни фактологията, преди да се произнесе... Виждаме всички как “проучват”, “доказват”, “изнасят” брилянтно данните по съдебните искове. Освен това съдът нарушава и член 17 от Конституцията на Република България.

- Все пак Съкровището е на Пловдив, нали?
- Според българските закони държател на Съкровището е Регионален археологически музей-Пловдив - така пише в Закона за старините и сегашния Закон за културното наследство. Но това е факт по документи. Къде точно е истинският златен сервиз, никой не знае. Защото ключът от витрината в Националния исторически музей, където уж е изложен оригиналът, се оказа, че липсва. Цитирам “ИОКН” - ПРОТОКОЛ № 94-00-1972/24.01.2013 г.: “... Също така, моля, да ни уведомите дали върху предметите от Панагюрското златно съкровище са налични изискуемите отчетни обозначения, съгласно Наредба Н-6 за формиране и управление на музейните фондове (и съгласно старата нормативна уредба). Уточнението се налага, тъй като при извършването на проверката Панагюрското златно съкровище не беше извадено от витрината и не се осъществи подробен оглед на предметите.”

Т.е. министърът изпраща проверка от Института за опазване на културното наследство-ИОКН, но експертите не могат да я направят, пречи им директорът на НИМ проф. Божидар Димитров, който пък твърди, че такава проверка никога не се е случвала.

- Звучи несериозно - няма го ключа от витрината?
- По-страшното е, че съдът се произнася, без да набави фактологическите документи. Т.е. висшият състав на ВАС гази действащите закони, които би трябвало да управляват съда и прокуратурата, и това е ненаказуемо тяхно действие, защото практически не носят отговорност за своите решения. Това е причината толкова много хора да недоволстват от съдебната власт в България - съдът решава и не носи отговорност за решенията си. Да не говорим, че няма никакъв обществен контрол над техните решения.

- Миналата година имаше разлики в меренето на сервиза в годините - около 200 грама. За около година от Съкровището изчезнаха още кило и 300 грама. Какво става?
- Миналата година разполагахме с документи за три мерения в различни музеи - в Пловдив и в София, през различни години. И разликата от около 200 грама беше обяснена като непрецизност и неточност на кантарите, както и бяха обвинени в непрофесионализъм хората, които са го мерили. Но тази година открихме нов документ, който е издаден от Околийски народен съвет гр. Панагюрище на 10 декември 1949 г. и в него пише, че Съкровището тежи 7500 грама. Как се е смалило с 1307, 3 грама, докато дойде до Пловдивския археологически музей, където се вписва в Инвентарна книга №1, под номера № 3196, № 3197, №3198, № 3199, № 3200, № 3201, №3202, №3203, № 3204, не е ясно. Какво се е случило, не можем да разберем, защото няма правена експертиза в периода 1949г./2014 г., нито има Приемо-предавателен протокол от 1949 г.между братя Дейкови и директора на пловдивския музей Димитър Цончев.

- Как така откривате документи, откъде ги изравяте?
- Не ги изравяме, а ги търсим и искаме официално по Закона за достъп до обществената информация. Въпросният документ от 1949 г. е в Държавен архив ­ София, издаден е от Околийски народен съвет гр. Панагюрище. Освен това има още три други документа от същата дата, които сочат същата цифра за общо тегло на 9-те съда, и няма как да се оспорят. Това са първите документи, които казват нещо конкретно за тази находка. Но независима експертиза не е правена. Ето документът от МВР от рег.№ I-31013/04.12.2012г. е от МВР, цитат : “...От извършената проверка се установи, че в Научноизследователския институт по криминология и криминалистика - МВР не са извършвани експертизи на Панагюрското златно съкровище, поради което МВР не разполага с търсената от Вас информация, за което на основание чл. 33 от Закона за достъп да обществена информация Ви уведомявам с настоящото писмо.”
И още нещо трябва да се знае. Панагюрското съкровище, съгласно член 146 от Закона за културното наследство, не е археологическо наследство, защото не е открито при археологически разкопки. Колкото и абсурдно да ви се струва, така пише в закона - на тази основа са регистрирани и всички подобни колекции. Т.е. всяко друго твърдение в Съда е тенденциозно погазване на закона. И всяко твърдение на съда в тази посока е погазване на закона. Газят го безогледно...

- Как си обяснявате факта, че прокуратурата мълчи?
- Има четири отказа да се образува досъдебно производство по отношение на разликите в теглото на Съкровището. И четирите са подписани от прокурор Николай Енчев Соларов. Да видим докога...

- Все се прокрадва съмнението, че Съкровището е подменено, изнесено, продадено?
- Става въпрос за организирана престъпна група, която е крала културно наследство от 1974 г. до 2014 г., но това са предположения... засега....

- Очевидно разполагате с информация, кой ви помага?
- Вече имаме над 10 000 страници документи, знаем ги наизуст... Вярвам във административната власт на България, че ще си свърши работата. Пазя всичко - на различни места... Но всички документи са достъпни по Закона за достъп до обществената информация в държавата. И всеки любопитко може да се сдобие с тях.

- Колко пари похарчихте в тази борба?
- Желанието да докажем справедливата истина няма цена. Парите, които сме похарчили, са за копия на документи и ходене по институции, което коства време. А държавните такси за делата са като държавния съд - смешни...