ПАНАГЮРСКО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ - Panagyurishte Golden Treasure :: Да се посмеем заедно над съдебната ни система ;)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.12.2012 12:46 - Да се посмеем заедно над съдебната ни система ;)

Автор: tsvetankov Категория: Други

Прочетен: 3590 Коментари: 0 Гласове:

6

Последна промяна: 05.12.2012 14:00

От цитираното по-долу съдебно решение е ясно, че единствения отговорен субект за липсата на отчетни обозначения на Панагюрското златно съкровище е кмета на район "Младост-София".
Това е ..... !

"Съгласно чл.28, ал.2, вр. чл.3 от ЗДОИ решението за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп се взема от органа, представляващ съответния задължен по закон субект, или от „изрично определено от него лице”. Задълженият субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ в случая е кметът на район ”Младост-София”

Р Е Ш Е Н И Е № 5598 гр. София, 24.10.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 31 състав, в публично заседание на 01.10.2012 г. в следния състав: АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Мария Попова при участието на секретаря Паола Георгиева, като разгледа дело номер 6814 по описа за 2012 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.145 – чл.178 от Административно – процесуалния кодекс /АПК/, във връзка със Закона за достъпа до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е по жалба на *. *. *. от [населено място] срещу Решение N 2 с изх.№ РД-44-11/11.06.2012 г. на директора на Национален исторически музей , с което се отказва достъп до обществена информация, поискана със заявление с вх.N РД-44-11/ 30.05.2012г. и решение с изх. N РД-44-11/21.05.2012г. по заявление с вх.N РД-44-11/ 03.05.2012г. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорените решения, като се твърди, че исканата информация относно копия от официални документи, изготвени от НИМ, касаещи П. златно съкровище и негови изработени копия е обществена такава по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ . Сочи се, че исканата информация не попада в нито едно от предвидените в същия закон ограничения , поради което не съществува пречка за предоставянето й. Иска се от съда да отмени решението за отказ и да се произнесе по съществото на спора, като признае на жалбоподателката правото на достъп до обществена информация и задължи ответника да предостави исканата информация в писмен вид. В с.з., жалбоподателката се явява лично, поддържа жалбата и твърди, че исканата информация не е информация за повторно използване по смисъла на чл.41а и чл.41б от ЗДОИ, както и че не се прилащга чл.41ж от ЗДОИ. Представени са писмени бележки. Ответникът се представлява от адв.П., преупълномощен от адв.Н., който изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи за законосъобразност на решението. Твърди, че в действащата нормативна уредба не съществува понятие „маркировка” , а съществуват отчетни обозначения, които не са предмет на обществена информация. Сочи, че информация за застрахователната стойност за отделни експонати няма как да бъде дадена, тъй като застрахователната стойност се определя за цялата експозиция. Също са представени писмени бележки. Съдът, като прецени данните по делото и извърши проверка по реда на чл.168, ал.1 вр. с чл.146 от АПК, приема за установено следното: Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Насочена е срещу подлежащ на обжалване административен акт, от активно легитимирано лице и в срок/ няма данни за връчване на оспорените решения/. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.28, ал.2, вр. чл.3 от ЗДОИ решението за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп се взема от органа, представляващ съответния задължен по закон субект, или от „изрично определено от него лице”. Задълженият субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ в случая е кметът на район ”Младост-София”. Отказът следва да бъде постановен в законоустановена форма на „мотивирано решение” със задължителни изискуеми реквизити по чл.38 от ЗДОИ. Процесното решение е постановено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила. Решението е и материално законосъобразно, по следните съображения: С подадените заявления , жалбоподателката е поискала да й бъде предоставен достъп до следната информация: 1. маркировката на оригинала на П. златно съкровище/ цвят, букви, цифри8; 2. оценителни протоколи на отделните елементи, подготвени за застрахователни осигуровко и дали същите са изпратени в РАМ-П. за научния архив?; 3. заповеди за изложбите в чужбина; 4. приемо-предавателен протокол от изложбата на оригинала в ИМ-П. от 16.04.2012г. и заповед за нея; 5. протокол от ежегодната инвентаризация на съкровището. По повод подадените заявления / общо пет на брой/ между страните е водена кореспонденция, като с писмо с изх. N РД-44-11/21.05.2012г. по заявление с вх.N РД-44-11/ 03.05.2012г. , жалбоподателката е уведомена, че трайни отчетни обозначения/ а не маркировка/ на оригинала на панагюрското златно съкровище не са нанесени с оглед опзването му, но са поставени на видно място с анотациите на всеки съд. Освен това инвентарните номера са дадени във всички научни публикации на съкровището и каталози от изложби, в които то е било включено. Независимо, че се касае за писмо, същото не у с уведомителен характер в частта по т.2. В тази си част, писмото има характер на отказ, тъй като са посочени конкретните причини, поради които не се предоставя поисканата информация. Органът се е мотивирал с разпоредбите на чл.41а, ал.2 и чл.41б, т.4 от ЗДОИ. Със същото съдържание е и оспореното решение 2 с изх.№ РД-44-11/11.06.2012 г., постановено по заявление с вх.N РД-44-11/ 30.05.2012г., в което като мотив за отказ са посочени същите правни разпоредби. На първо място, никъде в приложимата нормативна уредба не съществува понятието „маркировка”. Съгласно чл.1 ал.1 от Закона за културното наследство /обнародван в ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г. , в сила от 10.04.2009 г./, законът урежда опазването и закрилата на културното наследство на Р. Б., като последното обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носител на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност. В глава шеста от закона е регламентирано опазването на движимото културно наследство. От тълкуването на разпоредбите на тази глава следва изводът, че опазването на движимото културно наследство се извършва чрез осъществяване на идентификация и вписване. Нормата на чл. 91, ал. 1 сочи, че идентификацията е дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация по реда на този закон. Идентификацията на културни ценности се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища - чл. 92, ал. 1 от закона, а в Министерство на културата се създава и води регистър на движимите културни ценности и база данни за тях - чл. 102 от закона. Според чл. 107 от ЗКН, редът за извършване на идентификация, както и за водене на регистъра се определя с наредба от министъра на културата. В изпълнение на това си правомощие министърът на културата е издал цитираната по-горе Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности. Отделен е въпросът, че съгласно чл. 5, т. 1 от въпросната наредба, не подлежат на идентификация движими вещи, които могат да се определят като културна ценност, които са инвестирани във фондовете на националните, регионалните и общинските музеи до влизането в сила на Закона за културното наследство. На следващо място, видно от съдържанието на заявленията, съдът намира, че в случая се прави искане за повторно използване на информация от обществен сектор. Повторно е нейното използване за търговски или други нетърговски цели, различни от първоначалната цел, за която е създадена в рамките на правомощията и функциите на организация от обществения сектор/ чл.2а от ЗДОИ/. Съгл.чл.3, ал.3 от ЗДОИ, организациите от обществения сектор са длъжни да предоставят информация от обществения сектор за повторно използване, освен в изрично предвидените в закона изключения. Съгласно разпоредбата на чл.41а, ал.2 от ЗДОИ, организациите от обществения сектор не са длъжни да предоставят информация за повторно използване, когато това изисква нейното създаване, събиране или преработване или когато е свързано с предоставяне на части от документи или други материали, което изисква усилия, излизащи извън рамките на обичайната операция. Безспорно в конкретния случай исканата информация не може да се предостави без съответната преработка. Така например, в заповедта за изложбата в РИМ- В. се съдържа информация и за други музейни ценности и предоставянето на информация единствено и само за панагюрското златно съкровище изисква усилия, по-големи от обичайните. В чл.41б, т.4 от ЗДОИ е предвидено, че не се предоставя за повторно използване информация от обществения сектор, която е събрана или създадена от училища, висши училища, научни и изследователски организации, Държавния архивен фонд, библиотеки, музеи, оркестри, опери, балети, театри и други научни и културни организации. В случая се касае за информация, която се съхранява в музей е безспорно попада в предвиденото в цитираната норма ограничение. По изложените мотиви, съдът намира, че от данните по делото се доказват изложените фактически основания за постановяване на решенията за отказ за предоставяне на исканата от С. И. А. информация. Горното обуславя и материалната законосъобразност на оспорените актове, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд – София - град, ІІ отделение, 31-ви състав Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на *. *. *. от [населено място] срещу Решение N 2 с изх.№ РД-44-11/11.06.2012 г. на директора на Национален исторически музей , с което се отказва достъп до обществена информация, поискана със заявление с вх.N РД-44-11/ 30.05.2012г. и решение с изх. N РД-44-11/21.05.2012г. на директора на Национален исторически музей , с което се отказва достъп до обществена информация, поискана със заявление с вх.N РД-44-11/ 03.05.2012г. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Р. Б. в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му. СЪДИЯ: Мария Попова

ЧРЕЗ Административен съд -София град

д.№ 6814/2012 , ІІ отд., 31 състав

До

Върховен административен съд

КАСАЦИОННА ЖАЛБА
Срещу : Решение № 5598 /2012г. по административни дело № 6814/2012г. постановено от АССГ,ІІ отделение

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,

Обжалвам пред Вас в законоустановения срок постановеното от АССГ , ІІ отделение по адм. д.№ 6814/2012г. Решение № 5598/2012г. като неправилно поради необоснованост.

В училище на преписвачите пишеха „слаб 2”. Съжалявам, че никой не оценява съдиите . В частта от „Съгласно чл.28…” до „ Решението е и материално законосъобразно , по следните съображения:” съдия Мария Попова е преписала от друго дело. Израза „Задължителния субект по чл.3.,ал.1 от ЗДОИ в случая е кметът на район „Младост””говори категорично за това .

Също по нататък частта от „Съгласно чл.1,ал.1 от Закона за културното наследство…” до „..националните,регионалните и общинските музеи до влизането в сила на Закона за културното наследство.” съдия Мария Попова е преписала от Решение № 6050/2011г. по дело №827/2011г. на ВАС. Но тази част от дело № 827/2011г. е оспорвана пред седем членен съдебен състав на ВАС като неправилно обоснована в дело № 1427/2012г. Преди да я цитира съдия Мария Попова трябваше да прочете , че чл. 91 от Закона за културното наследство се отнася за недвижими културни ценности , че чл.92 се отнася за теренни проучвания , чл. 102 – за водене на регистри, а чл.107 от ЗКН и чл.5 ,т.1 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009г. се отнасят за идентификация на новоприети в музеите културни ценности. Всички тези членове нямат връзка с предмета на настоящото дело.

Предмета на делото не е дали трябва да има отчетни обозначения непосредствено върху културните ценности, дали се нарича маркировка или отчетно обозначение , кой я нанася , дали се вижда и т.н.

Това ще е тема на друг разговор . Заедно ще четем Наредба Н-6 от 11.12.09г. - чл.15,чл.16,чл.17 и чл.18.

Съдът неправилно е приел в решението си ,че в Заявленията за достъп до обществена информация искам такава за повторно използване. Напротив , подчертавам НЕЕДНОКРАТНО , че не е такава по смисъла на чл. 2а от ЗДОИ , че не е за използване за търговски и нетърговски цели , различни от първоначалната цел.Исканата от мен информация е по чл.2,ал.1 от ЗДОИ за да си съставя мнение за дейността на НИМ по интересуващите ме въпроси , свързани с управлението и опазването на културноисторическото наследство на България и по конкретно на Панагюрското златно съкровище.Информацията не попада в някое от предвидените в ЗДОИ ограничения и не съществува пречка да я получа.

Също така съдът неправилно приема за точно приложени чл.3, ал.3 с ограниченията на информация за повторно използване, чл.41а, ал.2 , чл..41б и чл.41ж от ЗДОИ. Документите , които изисквам ,нямат нужда от преработка и не са такива за повторно използване .Заповедта за изложбата в РИМ-Варна трябва да е конкретно за Панагюрското златно съкровище.Това се отнася и за другата информация.Тези документи представляват официална обществена информация и следва да ми бъдат предоставени изцяло и без ограничения.Не е необходимо нито заличаването на части от тях , нито каквото и да е преработване от страна на НИМ , изискващо допълнително усилие.

В Решението не се споменава за неправилното прилагане на Тарифата за таксите на музеите , а не на Заповед на Министъра на финансите № 1472 от 29.11.11г. за стойност на хартиения носител. В писмо с изх.№ РД 44-11/31.05.12г. директора на НИМ Б.Димитров ми иска по пет лева на страница.

В Решението не става дума , че в Заявлението ми по ЗДОИ с вх. № РД-44-11/30.05.12г. имам още пет искания: 6.Приемо-предавателни протоколи за изложбата в РИМ-Варна.7.Заповед за изложбата в РИМ-Варна.8.Как е вписано копието в НСФ на музея.9.Каква е маркировката на копието.10.Заверено копие на книгата за копия.

Исканата от мен информация попада в обхвата на чл. 2,ал.1 от ЗДОИ и не представлява информация по смисъла на чл.41а и чл.41б от ЗДОИ.

Гореизложеното доказва материалната незаконосъобразност на оспорваните актове и допуснатите грешки в правните изводи на съда.

Моля , УВАЖАЕМИЯ СЪД ДА ОТМЕНИ постановеното от АССГ РЕШЕНИЕ № 5598/2012г. като неправилно обосновано и ДА РЕШИ делото по същество.

Моля, УВАЖАЕМИЯ СЪД ДА ОТМЕНИ отговори № РД-44-11/21.05.12г. и № РД-44-11/11.06.12г.на директора на НИМ-София и да задължи ответника да ми предостави поисканата информация.

Прилагам:1.Копие от касационната жалба за ответната страна.

2.Документ за платена държавна такса.

С уважение: С.А.

Нагоре